Практически насоки за действия на учители и ученици, които трябва да се предприемат в случаи на инцидент, насилие и други критични ситуации
1.Проявите на тормоз: Физически: • ритане, удряне или блъскане на някого; • кражба, криене или разрушаване на чужди вещи; • унижение, принуждаване на някого да извършва действия против волята си. Вербални: • заплаха за физически тормоз (ритане, удряне или блъскане); • подигравки, употреба на подигравателни прякори и обръщения; • всякакви форми на вербална обида. Социално-психологически: • нарочно и целенасочено изолиране на някого от определени групи и дейности; • разпространяване на слухове и лъжи по нечий адрес. Сексуален тормоз: • несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето. Кибертормоз: • обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронните средства за комуникация или в социалните мрежи; • разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават: снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видеозапис в интернет или по други канали без негово съгласие, кражба на самоличност, разпространение на слухове в социалните мрежи др. 2. Насоки за учителя, станал свидетел на насилие: • Ако станете свидетел на проява на тормоз, я прекратете незабавно! • Запазете самообладание! • Опитайте се да разделите насилника и жертвата! • Говорете тихо и спокойно! • Потърсете помощ от психолога, педагогическия съветник, друг учител или служител! Не се опитвайте да обвинявате детето-насилник! • Проведете разговор с децата! Направете го по отделно за всяко дете! • Не давайте лекарства на децата без да се консултирате с медицинското лице в училището, личния лекар и родител на детето! • Не оказвайте на детето помощ, за която не сте обучени, за да не предизвикате по- големи увреждания! • При необходимост потърсете помощ на телефон 112! Не оставяйте детето само! 3. Насоки за ученика, станал свидетел на насилие: 3.1 Ако станеш свидетел на проява на тормоз, опитай се да я прекратиш! Не бъди безучастен! • Ако се станеш свидетел на физическо насилие /побой, заплаха/ между твои съученици в училище, на двора или по време на междучасие ВЕДНАГА уведоми дежурния учител или най- близко намиращия се до теб. • Ако станеш свидетел на насилие в училище и за пострадалия има реална опасност за здравето и живота ВЕДНАГА позвъни на 112 или помоли друг съученик да го направи! • Ако си станал свидетел на насилие сподели с психолога, педагогическия съветник или друг учител на когото имаш доверие. • Сподели с родителите си. Те ще ти помогнат и посъветват! 3.2 Ако ти самият станеш жертва на насилие: • Опитай се да останеш спокоен и да запазиш самообладание! • Гледай насилника в очите и се опитай да му говориш тихо и спокойно!Не му крещи и не го предизвиквай, за да се избегне по-голям конфликт! • Помоли съученик или друг присъстващ на инцидента да извикат учител или друг служител! • Ако си претърпял насилие НЕЗАБАВНО след това потърси помощ от психолога педагогическия съветник, учител, родител, медицинското лице в училище или личния лекар! • Обади си на телефон 112, в случай че си на улицата и няма никой при теб и съобщи какво се е случило и къде се намираш в момента! • Потърси помощ от социален работник към отдела за закрила на детето!/За да го откриеш помоли учител, на когото имаш доверие да те придружи до отдела в твоето населено място/ • Ако станеш жертва на насилие в интернет пространството-някой те обиди, заплашва, унижава или те кара да правиш неща, които не желаеш ВЕДНАГА съобщи на родителите си или на учител, на когото имаш доверие!Сподели! • Ако съученик ти сподели, че е станал жертва на насилие-НЕЗАБАВНО уведоми класния ръководител, медицинското лице в училище, психолога педагогическия съветник, учител на когото имаш доверие или директора на училището, за да му окажат необходимата помощ! • Не прикривай насилие!
