Практически насоки за действия на учители и ученици,
които трябва да се предприемат в случаи на инцидент,
​ насилие и други критични ситуации

1.Проявите на тормоз:
Физически:
• ритане, удряне или блъскане на някого;
• кражба, криене или разрушаване на чужди вещи;
• унижение, принуждаване на някого да извършва действия против волята си.
Вербални:
• заплаха за физически тормоз (ритане, удряне или блъскане);
• подигравки, употреба на подигравателни прякори и обръщения; • всякакви форми на вербална
обида.
Социално-психологически:
• нарочно и целенасочено изолиране на някого от определени групи и дейности;
• разпространяване на слухове и лъжи по нечий адрес.
Сексуален тормоз:
• несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до
накърняване на достойнството на лицето.
Кибертормоз:
• обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронните
средства за комуникация или в социалните мрежи;
• разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават:
снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видеозапис
в интернет или по други канали без негово съгласие, кражба на самоличност, разпространение на
слухове в социалните мрежи др.
2. Насоки за учителя, станал свидетел на насилие:
• Ако станете свидетел на проява на тормоз, я прекратете незабавно!
• Запазете самообладание!
• Опитайте се да разделите насилника и жертвата!
• Говорете тихо и спокойно!
• Потърсете помощ от психолога, педагогическия съветник, друг учител или служител! Не се
опитвайте да обвинявате детето-насилник!
• Проведете разговор с децата! Направете го по отделно за всяко дете!
• Не давайте лекарства на децата без да се консултирате с медицинското лице в училището,
личния лекар и родител на детето!
• Не оказвайте на детето помощ, за която не сте обучени, за да не предизвикате по- големи
увреждания!
• При необходимост потърсете помощ на телефон 112! Не оставяйте детето само!
3. Насоки за ученика, станал свидетел на насилие:
3.1 Ако станеш свидетел на проява на тормоз, опитай се да я прекратиш! Не бъди
безучастен!
• Ако се станеш свидетел на физическо насилие /побой, заплаха/ между твои съученици в
училище, на двора или по време на междучасие ВЕДНАГА уведоми дежурния учител или най-
близко намиращия се до теб.
• Ако станеш свидетел на насилие в училище и за пострадалия има реална опасност за здравето и
живота ВЕДНАГА позвъни на 112 или помоли друг съученик да го направи!
• Ако си станал свидетел на насилие сподели с психолога, педагогическия съветник или друг
учител на когото имаш доверие.
• Сподели с родителите си. Те ще ти помогнат и посъветват!
3.2 Ако ти самият станеш жертва на насилие:
• Опитай се да останеш спокоен и да запазиш самообладание!
• Гледай насилника в очите и се опитай да му говориш тихо и спокойно!Не му крещи и не го
предизвиквай, за да се избегне по-голям конфликт!
• Помоли съученик или друг присъстващ на инцидента да извикат учител или друг служител!
• Ако си претърпял насилие НЕЗАБАВНО след това потърси помощ от психолога педагогическия
съветник, учител, родител, медицинското лице в училище или личния лекар!
• Обади си на телефон 112, в случай че си на улицата и няма никой при теб и съобщи какво се е
случило и къде се намираш в момента!
• Потърси помощ от социален работник към отдела за закрила на детето!/За да го откриеш помоли
учител, на когото имаш доверие да те придружи до отдела в твоето населено място/
• Ако станеш жертва на насилие в интернет пространството-някой те обиди, заплашва, унижава
или те кара да правиш неща, които не желаеш ВЕДНАГА съобщи на родителите си или на учител,
на когото имаш доверие!Сподели!
• Ако съученик ти сподели, че е станал жертва на насилие-НЕЗАБАВНО уведоми класния
ръководител, медицинското лице в училище, психолога педагогическия съветник, учител на
когото имаш доверие или директора на училището, за да му окажат необходимата помощ!
• Не прикривай насилие!